lion_town

Лъвският град

IMG_9472
Статуята на Merlion.

Пристигнахме вечерта на 1-ри февруари към 21 часа местно време. Въздухът беше доста влажен, времето топло и приятно. Веднага се запътихме към хостела, който си бяхме запазили. Това беше началото на нашето първо пътешествие и на моето стъпване в Азия. Бяхме в държава създадена като английска търговска колония през 1819 г., а днес една от най-богатите в света, както и най-скъпият град за живеене – това е Сингапур.

Името на островния град-държава произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха – „лъв“ и пура „град“, и означава „Лъвски град“. При заселването през 7 – 8 век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“). Според легендата, първият стъпил тук е принц от Суматра, който среща същество с глава на лъв и опашка на риба. Основаното селище приема името „Лъвски град“, а митичното животно – „Мерлиън“ (Merlion) става символ на града.

Имахме два дни в Сингапур. Един на отиване и един на връщане. Използвахме го като точка за прекачване, все пак летището Changi  е най-големият център на въздухоплаването в цяла Югоизточна Азия.
Времето ни беше достатъчно да разгледаме града, единствено не успяхме да видим вечерта как е осветен – светещите градини и водното шоу пред хотел Марина Бей, но ето повод да се върнем пак там.

Градът не отстъпва на модерните мегаполиси – привлича с уникалната си смесица от небостъргачи, търговски центрове и типични местни кварталчета. Из между високите сгради, а понякога и на/в тях може да се види как се прокрадват зелени площи и растителност. На места, които не очакваш има градини и дървета, едни от тях бяха на самото летище. Мозайката от култури и езици включва китайско, малайзийско и индийско влияние.

Пренощувахме в хостел Istai.inn за сумата от 38 S$, като това беше цена за двама на вечер. Приблизително 1 сингапурски долар (SGD) е към 1,22 лева.

Дали от вълнението или от задушният въздух в стаята не успяхме да спим много и денят започна рано за нас.  С нетърпение и желание за пътуване напуснахме хостела. Беше ясно, че вечерта ще летим към друга дестинация и имаме целият ден за разглеждане, проблем бяха единствено раниците ни, които ни тежаха и пречеха. Нямаше вариант да ги оставим в хостела и тръгнахме с тях.

Поехме по Cross St  в търсене на място, където може да си оставим багажа. След няколко неуспешни опита, обиколка на един мол, бизнес сгради, питане на охрани и получаване на няколко отказа, продължихме с раниците и влязохме в  mall-a на Marina Bay Sands (големият хотел с 3-те кули пред фонтаните).  Почти със страх попитахме симпатичното момиче на инфомрацията дали въобще има къде да си оставим багажа за да може да разгледаме града?

Мясотото където си оставихме багажа
Мясотото където си оставихме багажа

Отговорът дойде с широка усмивка, посягайки към една карта, която ни даде, започна да обяснява: „Ние сме тук, ходите покрай Chanel към Sands expo and Convention Center, отива се на level 3 и там има Мail Center, където може да си оставите багажа до 19:30 часа.“ Тарифите бяха – 11 S$ за първите два часа и след тях по 4 S$ на час или за 32 S$ на ден.

Вече можеше да започне нашата разходка.

Времето беше облачно и топло, малко задушно, не духаше вятър, все едно всеки момент ще завали. Обикаляйки центъра попаднахме на интересни места, видяхме много бронзови статуи, който разказват за историята на Сингапур, както и за съвременното му развитие.

Любопитно беше, че навсякъде беше спокойно и по улиците нямаше много хора , а тези, с които имахме допир и общувахме бяха повече от отзивчиви и предлагат помощта си без дори да сте поискали.
За първи път ядохме Паучи (вижте също Char Siu Bao)  или Баодзъ на китайски. Това е ястие от китайската кухня, състоящо се от варена питка и пълнеж — най-често месо. В зависимост от страната, в която го ядете е с различна плънка.

Разходката ни доведе до магазин за нумизматика, взех си няколко монети като успях да спазаря отстъпка от 3 S$, имаше и 3 диамантени пръстена, пошегувах се с продавача, който си беше чист китаец, дали ако взема и 3-те единият ще ми е безплатен. С този си въпрос го накарах да се усмихне, каза, че били много скъпи – все едно, че не мога да си ги позволя.

Направихме си някой и друга снимка и се запътихме обратно към Marina Bay за багажа ни, след което се насочихме към летището.

Ето какво може да посетите ако сте решили да прекарате повече време тук: National Orchid Garden, Gardens by the Bay, Supertree Grove, Singapore Botanic Gardens, Cloud Forest, Marina Bay, Singapore Zoo, Marina Bay Sands Skypark, Orchard Road, Chinatown.

За финал Сингапур ни изпрати по вода с един порой, но останахме сухи.

Взехме си билети за метрото от машинките пред входа, билетът е картонен с магнитна лента и може да се ползва месец или 6 зареждания. Всяко едно пътуване ни струваше около 2 S$ средно.
Интересното беше, че ни отне известни време докато разберем, че машината за билети приема само дребни монети и банкноти до 10 S$.
До летището стигнахме за  30-40 мин.
Трябваше да летим от терминал 4 (Т4) и хванахме безплатният автобус от Т2, който е на всеки 10 мин. През 2020 се планира и отварянето на Терминал 5, който да обслужва 50 милиона души годишно.

Без напрежение, малко уморени, но изпълнени с нетърпение, излетяхме от Changi и се насочихме към летището Mactan в Себу сити.
Нашето пътешествие започва едва сега.

Следваща спирка – Филипини.